Какво (щяхме) да правим без пиратството?

Даунлоудът в повечето случай е единственият начин да гледаш някой филм в България днес.

Вече няколко години в България се наблюдава тенденцията да се свалят филми от интернет и да се гледат у дома, в компютърни зали, та дори и в автобуси. Интернет доставчици предлагат на своите клиенти сървъри, от които за минути може да изтеглиш най-новия холивудски филм. Но стига сме повтаряли едно и също нещо, което от вече месеци слушаме по радиото и телевизята и четем по вестниците. Нека обърнем внимание на това как да гледаме някой филм или да слушаме някоя песен легално. А дали това е възможно? Вярвам, че говоря от името на 90% от българския народ като казвам “Добре, че съществува интернет пиратството, че иначе щяхме да си останем в девета глуха!”.

Признавам, и аз съм от хората, които теглят филми от торент-сайтове, но също така от време на време отскачам до видеотеката. Преди да започна моята история, нека спомена, че живея в Бургас, където, ще се убедите, развлекателната индустрия е замряла напълно. Наскоро ми се пригледа някоя комедия, нещо, което да ме разтвари в края на седмицата. Реших да отида до кварталната видеотека “Александра Видео Клуб” и да си взема филмите “Невести и предразсъдъци” и “40-годишният девственик”. Отивам там и питам момчетата от персонала дали имат тези два филма. Като чуха заглавието на първия филм ме изгледаха странно и ми казаха, че го нямат, понеже той се издава от “Съни филмс”, което не е вярно, защото и двете заглавия се разпространяват на DVD и видео от фирма “Прооптики”. Другото момче, което беше там пък ме “информира”, че филмите все още не са излязли на DVD, което също не е вярно, защото премиерите им за домашно гледане бяха съответно на 13-ти и 20-ти февруари 2006 г. Смаян от некомпетентността на т.нар. “помощен персонал”, аз си излязох и реших да пробвам в друга видеотека, която не е на Александра Видео. Там на свой ред “40-годишният девственик” беше нает, а другият филм въобще липсваше от каталога. Аз обаче не се предадох и отидох до една видеотека извън нашия регион, но и там се повтори абсолютно същата история. Явно в България, или поне извън София, и да искаш да гледаш филм легално, не можеш! Но нека се върнем няколко реда по-нагоре и обърнем внимание на още един “феномен”, а именно конкуренцията в българския филмов пазар. Все още продължава войната между фирмите “Александра филмс” и “Съни филмс ентъртейнмънт”. А тя се изявява именно в това, че едната фирма не предлага заглавия от каталога на другата и обратното. ОК! Обаче… В радиус от 2-3 километра от апартамента, в който живея няма видеотека, която да предлага филмите на “Съни филмс”. За да наема някой техен филм трябва да извървя сума ти път и пак не е сигурно, че филма, който търся ще е в наличност. Другата ми алтернатива е да влезна в последно време изключително одумвания сайт arenabg.com и за има-няма двадесетина минути да си сваля желаното заглавие. Ами естествено, че ще предпочета втория вариант. Тук не става въпрос за пари. Това, което искам да кажа е, че не може да се търси вина за загубите на разпространителските фирми в пиратството и в същото време хората да нямат друг избор за гледане на определен филм, освен в интернет.

Преди време във в. “24 часа” излезе статия със заглавие “57 кино-зали в София”. Сигурно сега ще си кажете – “Е, как да няма друг вариант да се гледа определен филм при наличието на толкова кина?”. Сега е моментът да ви припомня, че живея в Бургас. В моя роден град на времето имаше три кина. След като едно беше превърнато в търговски център, а друго в дискотека, остана само едно кино с две зали… ако бивш склад с 20 седалки и един чаршаф на стената може да се нарече зала. Звукът на филмите е ужасен, седалките са неудобни и няма къде да си сложиш краката, а да не говорим, че музиката от фоайето се чува в залата. Мислите си, че това е всичко? Не бойте се, става по-лошо. Фирмата, която държи киното явно има договор само с “Александра филмс”, понеже излъчва филми, разпространявани само от нея. Другите въобще и не виждат бял свят в Бургас. Естествено, има и единични случаи като “Кинг Конг” или “Невъзможна мисия 3”, чиито права държи “Съни”, но и които все пак бяха показани в Бургас, макар и доста време след софийската им премиера. Как може в държава, чието население не наброява и 7 милиона души, да има такава конкуренция и такива аномалии. Нека да подчертая нещо – държавата, за която говоря е България и тя не включва само София, а всички останали по-малки градове, където интернет е единственият вариант хората да са в крак с модата. При положение, че в четвъртия по големина град в тази държава ситуацията е по-зле и от трагична, направо не искам да си представя какво е в по-малките от Бургас градове. В Поморие, например, има само лятно кино, което не дава особено нови филми. Видеотеки през последните 10 години не съм виждал, въпреки, че една четвърт от времето си прекарвам там. Е тези хора, които нямат друг избор освен да гледат филм, свален от интернет, какво да правят? Да легнат да умират ли? И нека не обвиняваме за това пиратството. Не е виновно то за настоящата ситуация. Именно липсата на всякакъв вид източници на развлечения причини неговото разрастване.

Същата е ситуацията и с нелегалната музика в мрежата. На наскоро състояла се пресконференция на въпрос дали не може да се създаде система за купуване на песни в mp3 формат представители на БАМП отговориха, че това е невъзможно. Отново настъпва същият въпрос – какво да правим ние феновете-потребители? Да чакаме да пуснат любимата ни песен по радиото? Отговорът, който вероятно някои ще дадат е “Купете си албума!”. Така… първото нещо, което ми хрумва е въпросът “От къде?”. Нека повторим, дори потретим – аз не живее в София, а в провинцията. Аз живея в Бургас. Тук няма нито един голям музикален магазин. Има един, който има дързостта да се нарече такъв, но 90% от музиката, продавана в него, е в стил, който се върти само по телевизия Планета и подобните на нея. Остават вариантите да си сваля албума от нета или да си го купим за 5 лв от улицата. Но хайде, аз съм съвестен и отивам в големия град – в столицата! Там, където уж има всичко! При посещението ми на всеизвестния магазин на пл. Славейков “Orange” откривам доста заглавия, които кажи речи е невъзможно да откриеш легално в Бургас. Но… изведнъж шок! Погледът ми се спира на последния албум на звездата Дженифър Лопес, който струва… 45 лв! Хм, извинете, но ако същия диск си го поръчам от сайта за интернет търговия www.amazon.de ще ми излезе определено по-евтино, след като прибавим и 34 лв автобусен билет за отиване и връщане по линията Бургас-София. Ето че стигнахме до извода, че в България единствения начин да се сдобиеш с нещо напълно легално и все пак да ти излезе сравнително евтино е да го поръчаш от чужбина… Но на кой му остава време да се занимава с тези неща? Кой е свободен, че да поръчва от чужбина, да чака доставка и т.н…? Естествено, че ще предпочете варианта да си дръпне от мрежата музиката, която иска. Може би ако албумът на Джей Ло беше с нормална цена, от порядъка на 12-13 лв да кажем, щяхме да си го купим. Но за българските стандарти 45 лв са си много пари! А да не говорим, че огромна част от музиката, която излиза на запад не се разпространява тук. Изпълнители като Mya, Fall Out Boy, Ashlee Simpson и др. могат да се намерят само по уличните будки за пиратски CD-та.

Наскоро и в нашата родина започна масово да навлиза т.нар. iPod, който не е нищо повече от един усъвършенстван и по-модерен mp3-плейър. В САЩ притежателите на iPod имат възможността да закупуват песните, които слушат. В България, според БАМП, това е невъзможно, но въпреки това този продукт се предлага на пазара и ако нямаше свободно разпространение на mp3 файлове, хората нямаше да могат да използват този плейър. Какво повече да си говорим?

Ще ме извиняват другарите от БАМП и НСБОП (или ГДБОП, все тая), но не може да искаш да унищожиш пиратството и в същото време да не предложиш някаква друга алтернатива. Не може в България да изпълняваш анти-пиратски акции, които са донесли успех в САЩ и да не предлагаш същите услуги, които американците получават. Не може да спреш филмите в интернет, а хората да няма къде другаде да ги гледат. Не може да хленчиш колко големи били загубите, заради безплатното разпространение на музика в интернет и в същото време да няма от къде хората да си купят съвсем законно една mp3-йка. Можем да продължим с тези примери до безкрай, но докато липсва легален и надежден еквивалент на настоящите услуги, предлагани от пиратските сайтове, действията на който и да е държавен орган са обречени на неуспех.

Станислав Добрев
Бургас

~ от mitafa на юни 4, 2008.